Основно цветните канари биват два вида:
- липохромни
- меланинови
На липохромните канарчета основата на перата (пуховата перушина) е бяла. При тях липсва меланин (тъмен пигмент) и цялото перо - махово и покривно е оцветено в един цвят.
Меланиновите канарчета се характеризират с класически меланин, според който се разделят на четири основни реда, а именно: черен, ахат, кафяв и исабел.
Канарчетата от различните меланинови редове трябва ясно да показват различия в меланина, типичен за отделния ред. От своя страна класическият меланин се разделя на:
- основен щрихов (ео) меланин
- рисунъчен (фео) меланин.
- пухов меланин
Основният щрихов меланин е разположен в средата на маховите и покривни пера и в отделните редове като цвят и форма е както следва:
Черен
Ахат
Кафяв
Исабел
Черен
Тъмносив - антрацитен
Тъмнокафяв
Светлокафяв / бежов
удължена - уширена
по-къса и по-тясна от черния ред
удължена и уширена
по-къса и по-тясна от кафявия ред
Черните и кафяви птици имат широка и непрекъсната щриха. Ахатовите и исабеловите птици имат по-нежна и прекъсната щриха.
Рисунъчният (фео) меланин е известен като кант /ивица/, който симетрично и равномерно обхваща периферията на перата. Като цвят той е с различен нюанс, според отделните редове от кафяв в черния ред, до светлокафяв /бежов/ в исабеловия ред.
Пуховият меланин е в основата на покривните пера.Той е с цвета на основния щрихов / ео / меланин.
Пространството между основния щрихов (ео) меланин и рисунъчния (фео) меланин е заето от липохром. Той определя цвета на меланиновото канарче.
Като цветова гама всички цветни канарчета биват:
- жълти
- червени
- доминантно бели
- рецесивно бели
- аворио (слонова кост) - споменатите по-горе цветове са по-разредени
Цветовете на липохромните канарчета са описани по-горе.
В меланиновите канарчета цветът на липохрома се трансформира както следва:
- зелен - (в тоналност от тъмнозелен в черния ред до светлозелен в исабеловия ред).
- червен - (в тоналност от тъмночервен в черния ред до светлочервен в исабеловия ред).
- доминантно и рецесивно бели - (в тоналност от тъмносив в черния ред до светлосив в исабеловия ред).
- аворио - (всички по-горе споменати цветове са силно разредени).
Зони на перото при цветните канарчета:
1. Рисунъчен меланин (фео)
2. Липохромно оцветяване
3. Щрихов меланин (ео)
Всички описани до тук канарчета се делят в зависимост от структурата на перата на три основни групи:
- интензивни (А)
- неинтензивни (шимел)(В)
- мозайки (С)
Интензивните канарчета са с по-стегната и по-тънка перушина (по-тесни и къси пера). Липохромът запълва цялото перо и цветът е с еднакъв интезитет.
Неинтензивните канарчета са с по-рехава перушина (по-широко и дълго перо). По периферията на перото липсва липохромно оцветяване и цветът към края става бял в липохромните и сив в меланиновите канарчета. Общото впечатление за цвета е, че той е по-светъл, а птицата изглежда като поръсена със скреж.
При мозайките структурата на перото е още по-широка, по-дълга и рехава.
Канарите от различните меланинови редове трябва ясно да показват различия в меланина типичен за отделния ред.
Класическия меланин е : Черен, Ахат, Кафяв, Исабела.
Черната птица е постигната чрез селекция, при която в щрихата не се вижда вече кафяв меланин. Това канарче показва в щриховия меланин максимално черен цвят, а рисуначният меланин е антрацитено сив. Широкият непрекъснат щрихов меланин започва от корена на човката и преминава през цялата глава и крилете. Маховата перушина / крила и опашка / показват плътно черно оцветяване, като остава един тесен кант за липохромно оцветяване /бяло, жълто,червено/.
Факторът мозайка променя цялото изражение на птиците от черния меланинов ред. Определено по-широките пера имат и съответно по-широки щрихи. Контрастът на щриха е подчертан от фактора "креда". Роговите части /човка крака, нокти / са черни.
Ахатовата птица е възникнала в резултат на мутация на меланина, който става по-светъл. Тя е наричана още разредена черна птица, при която също не се вижда кафяв меланин. Разреждането повлиява цвета на щрихата, която става антрацитено черна и прекъсната със сив рисуначен /фео/ меланин. Щриховият меланин започва от корена на човката, преминава през главата и фланговете. Перата са с антрацитово черна щриха, обкантена със сив рисуначен меланин. Поради разреждането на щриховия меланин зоните на липохромното оцветяване са по-широки и ясно очертани в сравнение с черната птица.
Мозайковият фактор променя цялото изражение на ахатовата птица. Определено по-широките пера имат и съответно по-широки щтрихи. Контрастът на щриха е подчертан от фактора "креда". Маховата перушина е антрацитено черна с малко по-широк липохромен /бял,жълг,червен / кант. Роговите части /човка крака, нокти / са сиви.
Кафявата птица е възникнала в резултат на мутация, при която черният меланин е превърнат в кафяв. Черен меланин не трябва да е виден, кафявият се разпростира по главата, гърба, крилата и гърдите.
Рисунъчният /фео/меланин е шоколадово кафяв. Щриховият меланин е тъмно кафяв, на гърба и фланговете се различава тонално от рисунъчния меланин. Щрихите са широки, непрекъснати. Започват от ко-рена на човката, преминават през главата и се разпростират по цялото тяло. Маховата перушина също е тъмно черна, с тънък кант от липо-хромно оцветяване.
Мозайковият фактор променя цялото изражение на кафявата птица. Определено по-широките пера имат и съответно по-широки щрихи. Контрастът на щриха е подчертан от фактора "креда ". Роговите части /човка крака, нокти / са кафеникави. За грешка се приема когато няма разлика между феомеланина и еомеланините.
Исабеловите птици са възникнали в резултат на комбинация между разреждащ меланина фактор и кафявия меланин. Тази птица се нарича и разреден кафяв канар. Мутацията повлиява кафявия щрихов меланин, който изсветлява, става по-тънък и е прекъснат със светъл рисунъчен меланин. Щриховият меланин започва от основата на човката, преминава през главата и фланговете. Маховите пера са светло кафяви, с по-светли рисуначни /фео / меланини. Маховата перушина е светла, с по-широки зони от липохромно оцветяване. Мозайковият фактор променя цялото изражение на исабеловата птица. Определено по-широките пера имат и съответно по-широки щрихи. Контрастът на щриха е подчертан от фактора "креда ". Рисунъчният меланин тук е много светъл. Роговите части са светли.
Канарите от различните меланинови редове трябва ясно да показват различия в меланина типичен за отделния ред.
Класическия меланин се подразделя на:
основен щрихов /ео/ и рисунъчен /фео/
Рисунъчният меланин е известен като кант /ивица/, който симетрично и равномерно обхваща периферията на перата. Меланинът започва от корена на човката и продължава странично по тялото. По фланговете си канарите трябва да имат изразени щрихи. Главата на канарчетата трябва да има типичен рисунък на щиглец. От подочието по целите горни части на гръкляна преминава гранична щриха, в миналото позната като ахатов мустак. Тази щриха трябва да е видна при всички меланинови редове. Областта на ушите и гръкляна са покрити с щрихов, но дифузен /ЕО/ меланин, не съвсем ясно очертан. Над окото в посока на врата също трябва да има тънка щриха от дифузен щрихов меланин.
Черните и кафяви птици имат широка непрекъсната щриха.
Ахатът и исабелът имат по-нежна и прекъсната щриха.
Дифузният щрихов меланин трябва да е видим по цялото тяло. Меланиновите канари, подобно на липохромните, могат да бъдат бели, жълти или червени.
Те в зависимост от структурата на перата си биват интензивни, шимели и мозайкови.
Структурата на перата се отбелязва като КАТЕГОРИЯ.
По отношение на цвета и категорията изискванията са същите, както при липохромните канари. Липохромното оцветяване трябва да е равномерно и с еднаква плътност. Под опашката се допуска да е по-слабо. Видът на основния, класически меланин променя изражението на липохромния цвят.
Меланиновите птици не трябва да имат просветлени петна /липса на меланин/, както в пуховата, така и в останалата перушина.
Роговите части /човка, крака, нокти/ са в тонове, съответстващи на основния вид меланин. Интензивните птици на базата на по-късата и тясна перушина имат по-тясна и фина щриха. Шимелите, които са с по-широка и по-дълга перушина имат по-широка и погруба щриха. Мозайковия фактор променя напълно изражението на птиците. Пошироките пера имат и много по-широки щрихи. Контрастът на щрихата е много по-голям поради фактора "креда". При меланиновите мозайки се изисква светла коремна област.
Черните и Кафявите канари показват максимум меланин, черен при черните птици и кафяв при кафявите . Щриховия меланин е разположен по цялото перо от основата до върха му. Рисунъчния меланин /Фео меланин наричан в миналото / е разположен по канта /ръба / на перото и е в по-светъл отенък. Маховите пера и тези на опашката са богати на меланин, съответстващ на вида и отговарящ по цвят на щриховия меланин .
Много тесен слой, подобен на пяна, е предоставен за липохромното оцветяване. При всички меланинови птици основният цвят на меланина трябва да бъде ясно изразен.
Ахатовите и исабеловите канари имат редуциран цвят на меланина, съответно ахатовия на черния и исабеловия на кафявия. Това касае щриховия меланин, който става по-тесен и прекъснат. Рисунъчния меланин /фео/ е със степен по светъл.
Превод на протокола на С.О.М д-р Борис А. Велев кбн.
Една от най-старите и интересни мутации при цветните канари е мутацията ОПАЛ.
Тя е създадена в немския град Фурт през 1949 г. от канаровъда Вили Рознер. Може да изглежда чудно, но той е отглеждал ято певчески канари, когато му се е появила тази мутация.
Този нов вид птици отначало са били наричани ФУРТСКИ СВОБОДЕН АХАТ - на името на града, където са възникнали и заради свободното /рецесивно/ унаследяване. И все пак първите опали са били от черния ред, макар че тогава това не се е знаело.Бащата на ОПАЛ канарчетата Рознер, заедно с колегата си Мюлер през следващите 10 години /до 1959 г./ са работили за затвърждаването на тази мутация, а пред любителите е представена през 1956 г. в Kanarienfreund.
На световно изложение ОПАЛ-ът е представен за първи път през 1960 г. в Дармщат - Германия, но поради лошото му състояние не е оценен. Следващото му появяване е на Републиканското първенство на Германия в Крефелд през 1962 г, а след това на С.О.М. изложбата в Брюксел през 1962 г., където широката публика ги опознава по-добре.
От 1962 г. преднина в отглеждането на ОПАЛ-а имат холандските любители. Мутацията все още се е наричала "фуртски свободен ахат". До признаване на мутацията са изминали 18 години - време на
усилен труд и търпение.
Ще ви запозная с отличителните белези на ОПАЛИ-те и различията им от нормалмеланиновите канари и другите мутации.
Основното при мутацията ОПАЛ е изчезването на рисунъчния /фео/ меланин и изменението на щриховия /ео/ меланин както по големина, така и като цвят.
Щрихата при ОПАЛ-канарите е скъсена и стеснена и изглежда като нежно нанесени линийки по средата на перото.
Цветът на щрихата е изменен в по-ниска тоналност в сравнение с нормал-меланиновите канари и е както следва:
- в черния ред от черен е редуциран в тъмносив
- в ахатовия ред от антрацитеносив е редуциран в сив
- в кафявия и исабелов ред щрихата напълно изчезва или се явява като слаб воден знак - тези канарчета изглеждат като липохромни. Най-интересното в мутацията е впечатлението за сиво-син липохром на мястото на изчезналия рисунъчен /фео/ меланин, така наречения тиндал ефект /на името на физика Джон Тиндал/, което най-силно е изразено по края на крилата /крилните пера/ и по перата на главата.
Мутацията " САТИНЕ " се е появила при меланиновите канари . Това, което е направило впечатление при тяхната поява са червените очи , които са задъл - жителни за тези птици. Мутацията е повлияла на меланина както следва:
Във всичките основни редове е подтиснат напълно рисунъчният / ФЕО / меланин.
В черния и ахатовия ред е подтиснат и щриховият / ЕО / меланин, който е заместен от липохром. Тези птици изглеждат като липохромни с червени очи.
Пуховият меланин е редуциран от черен в сив при черния ред и от атрацитено / тъмно / сив в светло сив при ахатовия ред. Красивите сатинета са в кафявия и исабеловия ред. При тях щриховият /ЕО / меланин е скъсен и редуциран цветово в по - светли и меки тонове - както следва :
В кафявия ред щриховият / ЕО / меланин е редуциран от кафяв в светло кафяв, а пуховият меланин е с мек бежов цвят.
В исабеловият ред щриховият / ЕО /меланин е редуциран от бежов в светло бежов - като нежен воден знак, а пуховия меланин е много светло бежов и единствено в тази мутация с жълтеникав оттенък. Цвета на очите в отделните редове е различен - от тъмно червен в черния до светло червен в исабеловия, което дава своя отпечатък при цвета на мал - ките - новоизлюпени, те изглеждат като прозрачно светли.
При мутацията "Сатине" съществува полово свързана наследственост, както при мутациите "Мозайка", "Аворио" и "Пастел".
В следващите редове ще опишем възможните варианти при съешаването на канари с полово свързана наследственост, което се вижда и в таблицата.
1. При съешаването на мъжко и женско "Сатине" приплодите са 100% сатинета.
2. При съешаването на мъжко сатине и нормална женска приплодите са:
- мъжки - нормални - носители на фактор "Сатине"
- женски и сатинета
3. При съешаването на нормален мъжки и женско сатине приплодите са:
- мъжки - нормални - носители на фактор "Сатине"
- женски - нормални.
4. При съешаването на мъжки нормален - носител на фактор "Сатине" и женско "Сатине" приплодите са:
- мъжки - 25% сатинета
- 25% нормални - носители на фактор "Сатине".
- женски -25% сатинета
-25% нормални.
5. При съешаването на мъжки нормален - носител на фактор "Сатине" и нормална женска приплодите са:
- мъжки -25% нормални - носители на фактор "Сатине"
-25% нормални
- женски - 25% сатинета
- 25% нормални.
Заб: мъжките приплоди от т. 5 изглеждат еднакво и фенотипно не може да се определи кои от тях са носители на фактор "Сатине"
Тъй като хубавите сатинета са от кафявия и исабелов ред трябва много вни - мателно да се подбират разплодните двойки, понеже птиците от тези два реда са рецисивни спрямо птиците от черния и ахатов ред. При неправилно под - брани двойки ще се получат сатинета от черния и ахатов ред, които са изгубили нежните щрихи и изглеждат като липохромни с червени очи. Сатинета могат да се получат във всички цветове при канарите - жълти, червени, бели и с факторите "Мозайка" и "Аворио"
Според цвета на липохрома най - добре изглеждат белите сатинета от кафявия ред. При тях има най - голям контраст между липохрома и щрихата, която нежно се откроява на белия фон.